“Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има своя миг и своите роли. Животът е пиеса, поредица от действия …“
Уилям Шекспир
ЩО Е ПСИХОДРАМА? …. Трудно е да се обясни. По-добре елате на някои от нашите открити семинари и ще пожелаете отново да участвате.
Психодрамата доста малко прилича на театъра, въпреки че представлява игра на различни сцени и ситуации и използва термини, характерни за театъра. Тук ситуациите се изиграват схематично, но достатъчно, за да се прояви модела на поведение на клиента, да се предизвика преживяване или да се разбере структурата на ситуацията. Действащи лица могат да бъдат както живи, така и неживи обекти – мисли, чувства, предмети.
Резултата се основава на анализ на действия, а не на мисли и е насочена към получаване на нов комуникативен, емоционален и рефлексивен опит. Съвременната психодрама е изключително гъвкав, почти универсален метод.
Тя може да бъде полезна на всеки, в различни жизнени ситуации, особено по време на емоционални трудности. Тя може да бъде начин за справяне с конкретни проблеми, а може да бъде и средство за самопознание и самоусъвършенстване.
Често пъти хората се опитват да се справят със стресовите ситуации по еднообразни и неефективни начини. Всеки път, срещайки се с трудности те слагат на своите рамене нов товар, както е описано в тази приказка.
„Живял някога един пътешественик. Веднъж се отправил на път, носейки на раменете си голям чувал. Както се движел напред, чувалът ставал все по-тежък и по-тежък, защото пътешественикът имал странния навик да взема сувенир от всяко място, където с него се случвало нещастие. Пътят бил дълъг и с всяка крачка болката на раменете ставала все по-нетърпима.
Веднъж на кръстопът, пътешественикът видял пътуващи актьори, заети с театрална импровизация. Той решил да отдъхне, наблюдавайки действията им. Един от актьорите забелязал човека с чувала и започнал да го дразни и да му се присмива. Актьорът вървял край него и взимал различни предмети от чувала му,„работейки” все по-усърдно. Товарът на гърба му ставал все по-тежък и накрая той паднал без сили. Когато пътешественикът разпознал себе си в това представление, погледнал чувала и тихо заплакал. При него дошли пътуващите актьори и го попитали каква е причината за неговата мъка. Пътешественикът отговорил, че отдавна носи тежкия чувал и силите му са на привършване. След като разказал това пътешественикът извадил от чувала един сувенир и разказал историята, свързана с него. Актьорите се вдъхновили и веднага представили историята по драматургичен начин. Скоро след това пътешественикът се включил, играейки сам себе си в драмата на своя живот. Когато представленията, свързани с всеки сувенир били изиграни, пътуващите актьори предложили да направят от тях паметник на трудностите, които пътешественикът срещал по пътя си. Когато паметникът бил готов, пътешественикът разбрал, че може да го остави като символ на своята свобода. Пътешественикът благодарил на актьорите и продължил своя път с усещането за някаква особена светлина вътре в себе си, сякаш отхвърлил огромно бреме от своите рамене.”
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.